Статии, ревюта, анализи

Начало > Статии > Съществуват ли безвредни подсладители?

Съществуват ли безвредни подсладители?

ИЗОМАЛТ
Съществуват ли безвредни подсладители, които са подходяща алтернатива на захарта? Оказва се, че да - съществуват. Това са натуралните, безвредни подсладители.
По принцип подсладителите се разделят условно на две групи: синтетични и натурални.
Повечето от синтетичните заменители на захарта (захарин, цикламат, аспартам, калиев ацесулфам, сукразит) нямат енергийна стойност и не се усвояват от организма.
Натуралните подсладители се усвояват от организма ни и подобно на обикновената захар осигуряват на човека енергия. Някои от тях, освен безвредни са и с доста по-малко калории от захарта.
Такъв продукт, например е почти непознатият в България Изомалт.
Всъщност Изомалт е продукт, извличан изцяло от захар от цвекло, чиито съставки се преработват по специален, двустепенен метод. Получения продукт има приятна сладост, притежава вида и естествения вкус на захар, като я заменя в количествено съотношение 1:1, с което се отличава много от интензивните подсладители. Предимствата на този подсладител наистина заслужават внимание:
Изомалт съдържа два пъти по-малко калории от захарта. Интересното е, че човешкия организъм използва енергийно само около 50% калории от него.
Друго много важно негово предимство е, че е особено полезен за зъбите, тъй като предотвратява развитието на кариес. Причината е, че бактериите в устната кухина не могат да използват Изомалт за храна, поради което не успяват да образуват вредните за зъбите киселини. Едновременно с това подсладителя намалява образуването на зъбен камък и действа реминализиращо, спомагайки за образуването на зъбния емайл.
Изомалт се разпада от характерните за организма ензими в много по-малка степен и много по-бавно от обикновената захар. Поради тази причина нивото на глюкозата и инсулина в кръвта се повишава много по-бавно и слабо, при което организма не се натоварва. Това е още едно предимство, особено за диабетиците.
Особено любопитно е, че подсладителят действа като баласт, защото се отнася към групата на по-малко усвояваните от организма въглеводороди като боб, лук и различните сортове плодове и зеленчуци, стимулирайки дейноста на стомаха и перисталтиката.