Зелен закон
В Западна Европа отдавна се произвеждат еко продукти в строго съответствие със законовите разпоредби. В Европа и Америка определението за био продукти се появява в началото на 90-те години на миналия век. С цел да се поставя на етикета надписа "био", производителят е длъжен да издържи на доста строги изисквания. Някои от тях са:
- да не използва генно инженерство в производството на биологични продукти;
- да не използва хербициди, пестициди, инсектициди, фунгициди, както и всички други химически торове;
- при отглеждането на селскостопански животни е забранена употребата на антибиотици и хормони за растеж;
- животните трябва да имат пълна свобода на движение и да са защитени от лоши атмосферни условия.
В същото време в САЩ и страните от ЕС много от земеделските стопани произвеждат "зелени" продукти за пазара. Така например, в САЩ на органичните продукти има печат "organic food", а в Европа – "bio product". И потребителите могат да бъдат сигурни, че продуктите са произведени без използване на химически торове, антибиотици, стимуланти за растеж, хормони и др. Проверява се дори водата за напояване – по закон тя трябва да отговаря на качеството на питейната.
Доколко са полезни екологичните продукти?
До момента специалистите не са единодушни. Биологичните продукти реално съдържат по-малко замърсители. Но био храната крие опасност. "Натуралните" продукти не са обработвани с никакви химикали. Следователно, в тях могат да се развиват например токсични плесенни гъбички. Освен това, тези био продукти могат да бъдат с доста по-различен вкус от традиционната храна. Затова дори "най-напредналите" потребителите могат да изберат да не да купуват "екологични" домати, краставици и картофи.
Въпреки това, повечето експерти смятат, че органичните продукти са по-полезни, отколкото обикновените. Колкото са по-малко пестицидите в говеждото месо и зеленчуците, толкова по-добре за хората. Намалява се риска от рак и редица други заболявания.
Важно е да се отбележи, че биологичните храни са не само индустрия, но и философия. Основател на този "метод" е англичанинът Албърт Хауърд. Неговата книга "Земеделски завет", публикувана през 1940 г., е довела до истинска революция в мисленето на много учени и земеделски производители. Хауърд описва негативното влияние на химическите торове върху здравето на животните и растенията и предлага система за торене на базата на използване на компост от растителни отпадъци и оборски тор. А първият земеделски производител, който е приложил "зеления" завет на практика е англичанинът Ив Белфор. Именно след него "екологичното" земеделие преминава от областта на философията в аграрна наука.
Все още екологичното земеделие е играчка в развитите страни. В условията на икономическа криза, производство на "зелени" продукти могат да си позволят само някои компании. Според носителя на Нобелова награда, учен и селекционер, Норман Борлоуг, биологичното производство може да изхрани максимум 4 милиарда души. Въпреки това, Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО) смята, че органичното земеделие може не само да изхрани населението на планетата, но и да подобри качеството на храната.